Последен дъх - Dara Ekimova

Бивша съм за тебе, а от мене си обсебен. Адресът ми последен е леглото ти. Забиваш поглед черен, кат трън дълбок във мене. Със който ме изпращаш без да ти тежи... Не, недей така, тръгвам ей сега, мога и сама! Познавам твоя дом, тук до вчера съм спала! И пътя знам добре, дълго съм го вървяла. Вратата знам къде е, аз имам ключ от нея. За кой ли път си тръгвам, а после се връщам? Познавам твоя дом, тук до вчера съм спала! И пътя знам добре, дълго съм го вървяла. Вратата знам къде е, аз имам ключ от нея. За кой ли път си тръгвам, а после се връщам? Тя отдавна вече знае в леглото ти коя е. Нека да ме мрази, все едно ми е... Бивша или не, с мен добре ти е, тя защо ти е? Познавам твоя дом, тук до вчера съм спала! И пътя знам добре, дълго съм го вървяла. Вратата знам къде е, аз имам ключ от нея. За кой ли път си тръгвам, а после се връщам? Познавам твоя дом, тук до вчера съм спала! И пътя знам добре, дълго съм го вървяла. Вратата знам къде е, аз имам ключ от нея. За кой ли път си тръгвам, а после се връщам? Познавам твоя дом, тук до вчера съм спала! И пътя знам добре, дълго съм го вървяла. Вратата знам къде е, аз имам ключ от нея. За кой ли път си тръгвам, а после се връщам? Познавам твоя дом, тук до вчера съм спала! И пътя знам добре, дълго съм го вървяла. Вратата знам къде е, аз имам ключ от нея. За кой ли път си тръгвам, а после се връщам? Познавам твоя дом, тук до вчера съм спала! И пътя знам добре, дълго съм го вървяла. Вратата знам къде е, аз имам ключ от нея. За кой ли път си тръгвам, а после се връщам?

Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Tопли чужди устни Жадно ме целуват Още аз топя се Восък в твоите ръце Август си отива Ти защо не тръгваш Тръпка и порок си Вредни за моето сърце Кажи как затваря се рана В която бъркаш с ръце Кажи как забравя се травма С име и лице Частица от мене открадна Половината дай ми поне Да обичам отново ми трябва Друго име и лицe Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Към тебе пак се връщам Стокхолм, Стокхолм, Стокхолм Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Когато стане есен Пусни любимата ни песен За да се приспиваш Поне в съня си да ме имаш Когато с тези пръсти Галиш и чужди коси Ще помниш само топлината На устните ми Кажи как затваря се рана В която бъркаш с ръце Кажи как забравя се травма С име и лице Частица от мене открадна Половината дай ми поне Да обичам отново ми трябва Друго име и лице Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Стокхолм, Стокхолм Имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам Към тебе пак се връщам Стокхолм, Стокхолм, Стокхолм Към тебе пак се връщам И боли, но те прегръщам